Workshop - Четвъртата власт

Петък е  /почивен ден/ и съм вкъщи, избирам да гледам БНТ - Българската национална телевизия.

Предаването, на което посвещавам времето си е ориентирано към културата и е направено добре, за да успее да ме задържи пред екрана. След един репортаж  изпадам в нямо недоумение.

БНТ разказва на зрителите за ученици, които са ходили на обмен в Кралство Нидерландия, но репортерката обявява, че са били в Холандия. Това го преглътнах стоически! Може наистина да са били в област Холандия -част от Кралство Нидерландия. Говори за работилниците по обмена и ги нарича с хубавата българска дума "Workshop".  

Тук идва ред на нямото недоумение ... и след няколко мига ме полазва мисълта, че може да вземем да сменим езика на цялата страна от български на английски, за да няма недоразумения или умствени преливания - наводнения. НО ... в следващия миг ме озарява пречката, препънала многото и велики умове на съвременността да направят точно това "велико дело". Ако всички говорят на английски език, какво ще правят малцинствата и как ще им организират новините  на майчин език ... 

ами изборите после  ?   ?   ?

Стогодишно велпапе

Беше преди 100 години - затова не помня подробностите, само основното, но  и това стига, нали?

 На работа - представях информация на пълна с хора зала. Телефон!!! Звъни и не спира, а след няколко мига разбирам, че съм забравила да изключа своя и вече всички са наясно с пропуска ми. Ще спре да звъни! Моля се да спре да звъни, но не спира.  Точно в средата на изложението!!! Няма да вдигна - ще вдигна, ами ако е спешно !!! Вероятно е спешно, защото никой не ми звъни в работно време, АКО НЕ Е !!!  Извинявам се и заставам крачка встрани от центъра на залата. Блуждаещи погледи ме следят, а ушите на хората  напрегнато ме слушат.  Любопитството им допълнително ме  изнервя, но вдигам телефона и звуча уверено...  Звуча уверено само за миг... Непознат плътен мъжки глас без заобиколки ми постави ребром въпроса: 

- Къде да карам велпапето? 

- ЪЪЪЪЪЪ ..... Ало? - Какво По дяволите е "велпапе"???!!!! Ама като не мога да питам! Нова серия нечленоразделни звуци. Професионалния ми авторитет си замина при Увереността ми на на далечно пътешествие от което скоро няма да се върнат! В залата вече никой не се прикрива, че ме зяпа и слуша. Нещо повече! Виждам в очите на част от хората  притеснение и готовност да ми помогнат. Вероятно страшни сценарии се разиграват във въображението им, защото иначе не мога да си обясня погледите, но предвид моите опити да говоря и да не говоря едновременно вероятно всичко си е в рамките на нормалното. 

-Алоо, къде да карам велпапето?-Кънти тоя ми ти глас. Глас непознат, но чутовен! /Поне в оня миг/   Натискам с всички сили слушалката към ухото си  и смачквам някакви думи, че имало грешка и затварям. 

Затварям, но звъни отново и пак за велпапето. Казват, че ако сбъркаш веднъж било грешка, а ако повториш грешката било навик ... Аз май имам навик да греша, а да грешиш не е самотно занимание. В този миг разбрах, че Срам е моето име, но освен мен публиката ми също бе наясно с това!

Всъщност исках да разкажа за друг телефонен случай, та да възпея новите технологии в по-съвременния им вариант. Въобще не иде реч за някакъв си прост телефонен разговор, а за  корифея на съвременното общуване - съобщения през Интернет, получени на телефона. С други  думи програма за GSM, с която можеш да говориш и разменяш файлове и съобщения. 

В един най-обикновен работен дъждовен ден. Стоя пред компютъра и нервно тракам по клавишите, защото имам срокове да спазвам, а те накъсяват с невероятна скорост. Всички ги тресе петъчното  настроение и  колеги, и приятели - без мен. Сигурно затова телефона ми често получава по някое друго забавно ваканционно съобщение. Тряс! Непознат номер :

"Видях, че имаш публикация във Фейсбук, но нямах Интернет.Кажи колко са парите и ще ти пратя Вальо." Бум! Грешка на номера беше вмъкнала в деня ми информация, която ме разсея, а заради любопитството ми въпросите плуваха бързо из главата ми, състезавайки се с хиляди сценарии и предположения. Писахме си няколко съобщения и накрая стана ясно, че не съм компютърния техник, за който са ме взели първоначално. Въпреки загубеното време и безкрайното бързане, последвало след този случай мисля, че грешките са полезни и трябва да се случват, защото разчупват ежедневните пътища по които вървим - пътища без изненади. Нямам идея колко разговора съм провела по телефона или колко съобщения съм писала и прочела - много са, но грешките определено ги помня. 

Вън е свеж дъждовен ден, напомня ми за октомври.  

гърмящи летящи кестени

Луд умора няма! Така твърди народа. Прав е! Казвам го в Деня на народните будители - ден, в който съм свръх заспала. Толкова съм далеч от будното състояние, че до 15.30 часа имах два непредумишлени опита за пожар. И двата по сходен сценарии. 

Обичам кестени. Имах  около 1 кг. и реших да ги пека. Сложих част от кестените в един тиган на котлона и  ... съвсем скоро започнах да чувам гърмежи. Реших, че ми се причува, но гърмежите не спяха и се наложи да отида и проверя какво става. Натъкнах се на необикновена  картина - гърмящи летящи кестени. Няколко избухнаха пред мен. Готови са! Свалих ги от котлона и ги сложих в купичка с ясното намерение да ги изям.  Хапнах първия - леко суров, после и втория беше такъв. Накрая се ядосах и реших, че ще ги ям, но първо ще ги сложа да се посварят на пара. Речено - сторено. Измъкнах малка тенджерка, напълних я с вода, сложих приставката за варена на пара /от бамбук - китайска  - голяма екзотика/, метнах и "печените кестени" и се захванах с други достойни дела.

Няколко часа по-късно ... На терасата съм и бесня! Мирише ми на дим, очите ми ще изскочат, а наум "благославям" всичките си съседи и техните родителски тела. Защо всичките? - ами не съм сигурна кой е произвел пушека, дето сега ще умирише прането  ... Местя едни мокри дрехи от терасата  вътре, после другите и ме е яд - та се пукам ... НО в един миг виждам откъде излизат кълбетата дим - Ужас! Кестените!!! Зарязах прането. Влизам вътре нищо впечатляващо, но когато отворих вратата на кухнята ...нагледно видях как би изглеждало, ако си запалиш огън в стаята и затвориш  прозорците. Къде бяха кестените - не знам, защото нищо, освен пушека, не се виждаше. Добрах се до котлона и отстраних  изгорялата тенджера, кестени и бамбукова кошничка. Това що е горяло се е вместило в тенджерката и не е излязло навън, като изключим пушилката, но ...

Сега, докато пиша, съм отворила навсякъде, но гадния пушек сякаш нарочно не ще да излиза ... Крайно време е да ми се забрани да влизам в кухня - по какъвто и да е повод! 

Искам да добавя, че все пак не ги сварих, но определено ги опекох, но не можах да ги изям ...

Можеше и да не да се случи така

Един крал и кралица имали едно малко съкровище - момиченце. Тя се казвала Принцеса и изпълвала света им с радост и смисъл. Минало време и Принцеса пораснала. Станала една прекрасна девойка. 

Принцеса била слабост на родителите си, на учителите си и приятелите си и те нищо не можели да и откажат /или Принцеса била много лукава + коварна - тук историята мълчи/ наистина. За хубостта  на девойката се пеели песни и приказки се разказвали във всяко кътче на кралството и отвъд него. От много места се  стичали момци, за да и искат ръката. Принцесата не харесвала никой. Тя отпращала един  след друг всички свои поклонници. Така минали много години. ... Никой не могъл да привлече вниманието на капризната Принцеса за повече от миг. 

Тогава .... Принцеса започнала да става по-стара и не толкова хубава. Поклонниците не се отказвали, но броят им значително намалял. Принцеса продължавала да си казва, че винаги ще има избор и няма нужда да бърза с избора си за цял живот. 

Тогава ... Принцеса започнала да става по-тежка и сърдита. Кралят и кралицата се притеснили, че чедото им накрая ще си остане само, но не се месели. Поклонниците значително намалели.  От една страна част от предишните обожатели вече била  женена, от друга възрастта на принцесата не позволявала вливането на нови и свежи сили в редиците на поклонниците и.

И краля, и кралицата, които носели вина за самотата на Принцеса, защото и позволявали всичко - един ден осъзнали, че трябвало да се намесят. Да омъжат Принцеса!  Това било важно начинание, затова решили да подходят новаторски към проблема. Решили да се обърнат към 1. астролог /нали са кралски особи/, 2. агенция за запознанства, а после към 3. сватбена агенция.

Речено - сторено! 

Скоро Принцеса осъмнала свързана за не най- красивия, за не най-умния, за не най-добрия, за не   най-грижовния  мъж,  НО  била  омъжена...

Дали Принцеса била щастлива? Да, била по-щастлива, а заедно с нея и краля и кралицата. Вече не и се налагало да прави съдбовен избор. Други го направили вместо нея и сега каквото и да става отговорността оставала тяхна.

Можеше и да не да се случи така, но се случи точно така.

Не обичам това!

- Мамо, аз не обичам това!
- Защо първо не го опиташ, а после да решаваш?
- Аз не искам да го опитвам, защото не го обичам! 
- Казах да го опиташ! 
- Не! Не! Няма да го опитвам! Неееее ..... 
***
- Мамо, дай ми още!
- Нали не го обичаше? Сега ще ти донеса.


СЛЕД 20 ГОДИНИ



- Това няма да го слушам!
- Защо, първо го чуй, а после...
- Не, не и не!
...


Хората с предразсъдъци,  може ли да са ги хранили с горчиви неща, когато са би малки?!?!

Вибрации

България - страната, която няма нужда от атентати!
Така може да опишем страната ни!
Скоро се наводнихме, тресохме, а вчера се взривявахме... Истински екшън!

                         ***

Идват тук да снимат филми за ВСВ, защото нямало нужда от декори  ...

***

 

Дали няма да ни вземат такса, като в увеселителен парк?

Как не трябваше да честитя рожден ден!

Понякога получавам "факсове" и не мога да не ги изпълня, защото имам чувството, че ще се взривя. "Жертвите" на моето поведение стават близки, познати и случайно преминаващи и нищо неподозиращи хора. В класическия вариант на израстването този етап на поведение трябваше да е част от миналото ми. Факт е, че аз самата не мога да одобря някои от нещата, дето ми щукват, но ... имам ли силата  да ги променя?! :)


Трябваше да пиша пожелание за рожден ден пък то излезе ...

 .                                                                                                                                             .


Днес се обръщам към теб с пожелание, което съдържа аксиомата: БЪДИ ЖИВ!
Ето и следващата час от пожеланието:
1.Бъди здрав, като хлебарка! /Без да се хилиш! Те са жилави - могат да живеят до 40 дни без глава и само те могат да оцелеят след ядрен взрив!/
2. Бъди упорит и преследвай целите си, като конска муха! /тук няма нужда от пояснения, нали?:)/
3. Бъди отдаден на работата, като мравка! /тук набора от насекоми свърши!/
4. Бъди влюбен, обичащ, обичан и т.н., като гълъб, заек и т.н. /според случая :)/
5. Не си разваляй имиджа! Това е изискване- не е пожелание!
6.Бъди захилен, като сега! /Дори да не ти е смешно не е възможно да не се хилиш, защото ще ме поставиш в неудобно положение! Усмивка!/
Честит рожден ден!
ДА ОБОБЩИМ:
Бъди жива хлебарка с характер на конска муха и трудолюбива мравка. Отнасяй се към другите, като заек, гълъб и т.н.
Усмивки!:)
P.S. Ако не ми кажеш"Благодаря!" щъ съ сърдя!:(
Ако не се захилиш - пак!

 .                                                                                                                                             .

Отговориха ми: 

 Хаха...    Разсмя се наистина! Благодаря!

 .                                                                                                                                             .

Дрън!

Хайде пак!!!

Ако имате възможността да  поддържате приятелски отношения с хора, които се числят "гордо" към вашето минало - как ще си общувяате по празниците? Ще има ли безумни пожелания,  пожелаващи ви цялото щастие на света в комбинация от пожелания за  радостни мигове...? Ще има ли безсмислици, като това - да се стремите да сте точни и прецизни в отношенията си /без да ви е грижа за миналото/ или пък няма да можете да се  адаптирате към новите ви социални роли и ще се наложи да се приобщавате към приятелския кръг, който на всяка цена тряба да избягвме  или поне за срещите наживо.  Последното е задължително във всеки един от случаите!

Дали бихме искали старите любови да разберат как леля от квартала или загрижена колежка /и нейната котка/ се опитват да ви уредят среща със застаряващ ерген? Как в живота ви не се е получило нито веднъж до там, че да сте се оженили/омъжили за някой, защото още нямате амнезия, защото приличате за лудите от филмите и приказките, дето обичат някой безандежно, безкрайно и до гроб?! Ха, сега вече ви хванах - няма как да се получи - бившите ви ще си плюят на петите и ще бягат в неопределена посока ... само ако знаеха, де! Но има и други варианти...

 Как да обясним любовта? - Няма как! Ако трябва да сме точни има и друг /соред мен/  по-важен въпрос - Има ли по-важно нещо от любовта? - аз мисля че има - СЕМЕЙСТВОТО! То трябва да е над всичко! Не е важно да си в перфектни отношения с близките си, само тряба да  ги поставяш пред/до себе си в трудните моменти. Само трябва да занеш, че  следващите поколения са по-важни от теб самия и не трябва да забравяш, че  си тук за да предадш посланията на следващите  и да им даеш  шанс да живеят  в своя динамичен и разкличен свят. Тогава можеш всичко - абсолютно всичко! Тогава няма да ти пука за социалните роли, за нескопосаните опити на близки и далечни да ти организират живаота по техен  образец и приумица...

Можеш ли да погълнеш Слънцето за някой, който не подозира, че те има? 

*Swiss* // Швецария - Китай

"Китайски археолози, са озадачени от своя находка. В гробница строена преди 400 г., за която са предполага, че не е била разпечатвана, се натъкнали на любопитна  вещ - пръстен. След внимателно почистване, се оказало че освен това пръстенът е и часовник - швейцарски. Стрелките са спрели на 10.06ч., а  вътре е гравиран надпис *Swiss*.

Археологическите разкопки са преустановени до изясняване на случая.
В археологията някои находки са толкова куриозни, че официалната нука ги игнорира. "

Този кип и този текст ми попаднаха случайно. 

Реших да го публикувам, защото:

1. Страшно ми харесва Китай - тресе ме диво любопитство към тази страна ...

2. Швейцария - също ми беше мания, но преди някоко години ...

т.е. и двете страни по случая /по редица стечения на обстоятелствата/ са ми слабост :)

3. Кефи ме абсурданта възможност да изтъкна нещо видимо и от космоса, което свързва тези две страни, а именно Алпо-Хималайската палнинска система. Не се бяхте сетили, нали :)

4. За находката - аз направо си познах пръстенчето! Искам си го обратно! :Р

По този въпрос - толкова! 

Петък е. Хубав ден!

Хлебарката /cockroaches/ ?!?!

снимка - интернет

От всички биологични видове разпространени на планетата Земя - най голям е дял имат  насекомите. Те са най-много. Има ги почти навсякъде и в забързания град, и в природата. Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си приспособимост. Хлебарките са  вредители за хората.

Как започна всичко? -  реших, че съм преяла - точно като "бременна хлебарка". Така се появи и въпроса: "Кой умник е измислил израза "като бременна хлебарка" ?" - Той вероятно е мастит ентомолог, запознат с размножаването на всякакви насекоми и инсекти. По-интересно е защо този израз продължава да се използва! Хора, вие глупави ли сте? Да не очаквате хлебарките да са живораждащи! Само не ми казвайте, че после вероятно и кърмят ... Те са насекоми, нали -  значи снасят яйца.


Вероятно всеки е виждал хлебарка - ако не на живо - то поне то ТВ или на картинка?!  Виждал си, нали? И аз. Повечето хора ги е страх от хлебарките или поне ги е гнус, нали? И аз така!
Факт е, че заедно с хората в големите градове /и в малките/ живеят хлебарките. Някой да е чувал за хлебарки дето да са живели в полето или  в гората? - Аз не! Ако отидат там ще влязат бързо в хранителанта верига. Хлебарките са умни - решили са да живеят край най-лошия, най-тромавия, най-бавния, най-изобретателния хищник на планетата - човека. Те са смели герои, нали и много приличат на хората. Хлебарките са всеядни, също като хората. Те оцеляват - и ние също. Приспособяваме се.
 Хлебарките  - не са смели, не са красиви, но са нахални, живеят в група, превземат планетата /почти със същата скорост, като човека/ ...  И кой ги е кръстил хлебарки -  това от хляб ли идва? Отвратително е!

Днес се питам какво знаем за хлебарките и какво не

1. Колко вида хлебарки има? - Известни са повече от 3000 вида хлебарки, които живеят извън населените места. По-малко от 1 %  съжителства с хората.

2. Вярно ли е, че само те ще оцелеят при голяма радиация? - Много хора са чували, че след ядрена война, хлебарки ще бъде само живи същества да оцелеят. Въпреки, че това твърдение е широко прави, няма конкретни научни доказателства, за да го докаже. Въпреки това, съществуват научни доказателства, които предполагат, че хлебарки и други подобни насекоми са по-способни да издържат на радиация в сравнение с другите форми на живот. За пример хлебарки са много по-висока радиация от хората съпротива направя. Те могат да издържат до 15 пъти размера на радиация, че човек може, но в сравнение с други насекоми, те не са необичайно радиация, устойчиви.

3. Колко време живее една хлебарка? Хивотът на една хлебарка е от 100 дни до 2-3 години.
 Иначе хлебарките могат да живеят в продължение на около месец без храна и една седмица без вода. В действителност, без глава те могат да живеят в продължение на около една седмица. Единствената причина,  да умират без глава е, защото те не могат да консумират вода - устата им липсва. Интересното е, че хлебарките могат да живеят дори и за момент, ако сърцата им спрат. На всичкото отгоре те могат да живеят близо месец с откъсната глава, защото дишат чрез трахеи, чиито отвори са разположени от двете страни на тялото.

4. Как се размножават хлебарките? -с яйцa капсули.


P.S. В забързаният град, някъде между сивите палели,  две  пипала  те поздравяват.  Те  са на един от най-разпространените домашни любимци по света. Те не ревнуват, нямат претенции, нямат нужда от специални грижи, даже предпочита да не ги забелязват, не е досадни- като мухте и нямат нужда от разходки - те сами се справят  ...  тихо и незабележимо. Те са някъде там, дори да не ги виждаш.


Там са ... и аз им завиждам  ... за издържливостта и силата за живот, силата да оцелеят...
:)))