" ... Падаше! Усещането за загуба го изпълни с горчивина още преди да усети, че пропада. Бе се борил дълго и методично, сантиметър по сантиметър! Искаше да успее. Как само искаше! Цената и жертвата, в името на победата, сега го отчайваха. Нещо повече, обезсмисляха целия му живот. В несигурността на отчаянието, дух и мисъл се плъзгаха и опитваха да се задържат в реалността, но душата му, която бе ранена от твърде дълго време сега вече не намираше смисъл да се съпротивлява срещу неизбежното. Първо се взривиха хилядите малки трудности, тези, които си казваш, че не могат да те спрат, но адски трудно се издържат. Напомняха му на мъчения, описани в книга за каубоии и индианци. Изтънчени и жестоки, може би най - вече безкрайни и отчаяни.
Болката се появи, както се очакваше -в края.
Беше чел гръцката митология твърде отдавна и не бе сигурен дали е така, но определено вярваше на думите на Ая, че от кутията на Пандора, след всички беди и болести последна е излязла Надеждата. Точно сега бе толкова сигурен в това, че можеше да умре, защитавайки тази мисъл. Целта си я бе поставил отдавна. Ден след ден полагаше усилия, за да успее да изкачи върха. Подготовката му бе мъчителна, а на моменти и жестока, но поставената цел и вярата му го измъква ха от водовъртежа на отчаянието. Успя да събере средства, да пренебрегне предсказанията и съмненията за неуспех. Много пъти се бори със себе си, но се събра и тръгна да покорява върха. Въпреки, че знаеше какво го очаква, действителност та го надценка с картата "реализъм" и не му даде да си поеме дъх до този миг. Сега знаеше, че пада малко преди върха, малко след като наистина повярва, че ще успее,
Вярата - тя бе най - лошата! Бе влязла тихо в сърцето и като капка в скала, бавно си бе направила място там. Срасна се с него, а сега когато се отскубна от там с писък, го разкъса отвътре и го опустоши. Малко, съвсем малко му трябваше, за да успее...внезапната мисъл, че може да умре и да не успее, парализирала последните му вдишвания.
