Следобед по тайландски

Скоро се рових в интернет, за да събера информация за режисьор от Тайланд. Какво открих ...

Apichatpong Weerasethakul "Joe"  Апитчатпон Вирасетакун "Джо" 

 อภิชาติพงศ์ วีระเศรษฐกุล

Име: Apichatpong Weerasethakul "Joe" // Апитчатпон Вирасетакун "Джо"
Роден: 16-ти юли, 1970, в Банкок, Тайланд
Образование: бакалавърска степен по архитектура - 1994 година / висше образование в Института по изкуство в Чикаго - 1997 година


Двамата му родители са лекари и са работили в болница в Khon Kaen.
Апитчатпон Вирасетакун е работил, като архитект и мултимедиен артист, преди да стане режисьор.
Първият си късометражен филм "Bullet" снима през 1993 г.
Първият му игрален филм "Неопознат полудневен обект" / Dokfa nai meuman (2000)/ е калейдоскоп от документални и измислени истории - в духа на сюрреалистите.
През 1999 г. той основава собствена продуцентска компания "Kick the Machine", предоставяне на подкрепа на независими режисьори експериментална работа в киното.
Предпочита да работи с непрофесионални актьори.
Член на журито на филмовия фестивал в Кан през 2008 година.

Сайт: http://www.kickthemachine.com/

Филмография:

1. Чичо Буумне си спомня своите няколко живота / Uncle Boonmee Who Can Recall His Past Lives (2010)
2. Призраците на Набуа / Phantoms of Nabua (2009)
3. Човешки истории /Stories on Human Rights (2008)
4. Положението на нашия свят / O Estado do Mundo (2007)
5. Синдроми и столетия / Sang sattawat (2006)
6. Призражите на Азия /Ghost of Asia (2005)
7. Земни желания / Worldly Desires (2005)
8. Тропическа треска / Sud pralad (2004)
9. Приключенията на Айрон Пусси / Hua jai tor ra nong (2003)
10. Благословенно Ваш / Sud sanaeha (2002)
11. Мистириозен обект следобед/ Dokfa nai meuman (2000)
12.  (1994)
13. Куршум /Bullet (1993)

Награди:

• "Чичо Буунме си спомня своите няколко живота " - носител на наградата "Златна палма" от фестивала в Кан 2010 година.

• "Тропическа треска" - получава приза на жуито на фестивала в Кан през 2004 година.

• "Благословенно Ваш" - получава наградата в програмата "Особен поглед" на фестивала в Кан през 2002 година.

• "Синдром и столетия" е представен на 63-тия кинофестивал във Венеция.

10 любими филма на Апитчатпон Вирасетакун

• НЕИЗМЕНЧИВОТО МОРЕ (The Unchanging Sea, 1910, САЩ) – реж. Д.У. Грифит
• СИН НА СЕВЕРОИЗТОКА (Luk e-san, 1982, Тайланд) – реж. Вичит Кунавуди
• РАБОТНИЧКИ ИЗЛИЗАТ ОТ ФАБРИКАТА (Obreras saliendo de la fábrica, 2005, Чили) - реж. Хосе Луис Торес Леива
• РАЗГОВОРЪТ (The Conversation, 1974, САЩ) – реж. Френсис Форд Копола
• ВАЛЕНТИН ОТ ПЛАНИНАТА (Valentin de las Sierras, 1971, САЩ) – реж. Брус Бейли
• ЛЮБОВНИ ПОТОЦИ (Love Streams, 1984, САЩ) – реж. Джон Касаветис
• GOODBYE DRAGON INN (Bu san, 2003, Тайван) – реж. Цай Мин-лян
• САТАНИНСКО ТАНГО (Sátántangó, 1994, Германия/Швейцария/Унгария) – реж. Бела Тар
• САЛО ИЛИ 120-те ДНИ НА СОДОМ (Salò, or the 120 Days of Sodom, 1975, Италия/Франция) – реж. Пиер Паоло Пазолини
• МОМИЧЕТАТА ОТ ЧЕЛСИ (The Chelsea Girls, 1966, САЩ) - реж. Пол Мориси, Анди Уорхол

Call

Send SMS

Add to Skype

You'll need Skype CreditFree via Skype

*Swiss* // Швецария - Китай

"Китайски археолози, са озадачени от своя находка. В гробница строена преди 400 г., за която са предполага, че не е била разпечатвана, се натъкнали на любопитна  вещ - пръстен. След внимателно почистване, се оказало че освен това пръстенът е и часовник - швейцарски. Стрелките са спрели на 10.06ч., а  вътре е гравиран надпис *Swiss*.

Археологическите разкопки са преустановени до изясняване на случая.
В археологията някои находки са толкова куриозни, че официалната нука ги игнорира. "

Този кип и този текст ми попаднаха случайно. 

Реших да го публикувам, защото:

1. Страшно ми харесва Китай - тресе ме диво любопитство към тази страна ...

2. Швейцария - също ми беше мания, но преди някоко години ...

т.е. и двете страни по случая /по редица стечения на обстоятелствата/ са ми слабост :)

3. Кефи ме абсурданта възможност да изтъкна нещо видимо и от космоса, което свързва тези две страни, а именно Алпо-Хималайската палнинска система. Не се бяхте сетили, нали :)

4. За находката - аз направо си познах пръстенчето! Искам си го обратно! :Р

По този въпрос - толкова! 

Петък е. Хубав ден!

9.06. - Международен ден на приятелството!

Поздравявам ви, мои приятели!  

Изкрещявам на целия свят, че ви обичам! 

 Ако има хора, които човек допуска до себе си  и изживява живота си с някой извън семейството - това са приятелите. Моите си ги обичам много - това си е най-естествено то нещо на света. Приятелите са хората, с които си имал общи тревоги, проблеми, заедно сте пораснали, заедно сте падали, ставали печелили и губили от Живота. Пак те са хората, които са те подкрепяли - когато си бил предаван и пак те са хората, които са те предавали - и си разбирал,че има истински  и други приятели. Безценни уроци, които не можеш да усвоиш в Академия Живот, ако нямаш приятели.  ... И понеже точно днес е денят на ПРИЯТЕЛИТЕ  поздравявам всички, които са ми приятели и всички, които обичат и ценят приятелството. Ние сме социални същества, приятели -

Вие сте  The first, The best, The най- най- най!!! 

 Ето и един прекрасен и лиричен начин по който се описва истинското приятелство:

Приятелите винаги остават

Димитър Ценов

Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават без да вземат.

За себе си мълчат, но ни изслушват,
разделят наш'те грижи, свойте ризи.
Приятелството не е бар задушен,
във който хора влизат и излизат.

Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази,
приятелите винаги остават.

Те не ценят по титли и услуги,
а внасят ред в душите ни човешки.
Останалите са в графа „и други”
като допуснати печатни грешки.

Поздрави и целувки!!!

Или ... // Старнен изход

Искам да погълна лейкопласт, лепило, тиксо и всякакви такива, за да може онези мазохистични същества, които ми устройват самоубйствени атентати  в душевен план да се заемат с нещо полезно! А именно - да престанат да взривяват душевния ми мир  с натрапчиви и откачени настроения и да залепят всичко разрушено, за да мога да продължа напред без да изпадам в тези умопомрачения, за да нямам нужда от душевен ехсхибиционизъм, като този, за да  не ми се налага да рева по спирки и по други обществени места и хората да ме гледат, за да ..... 

Ще спра - и ще потърся тиксо ....

- Знам че взех правилно решение, знам че трябва да го следвам. Други пътища няма, но ми е зверски трудно! Страшна лигла съм!

- Явно! 

- А какво да се прави, когато имаш два пътя пред себе си  и не можеш да следваш нито единия? Къде отиваш - оставаш на кръстопътя и чакаш? Това ли е изхода - чакане да ти свърши времето, отредено да си жив? Ха - ха - ха! Жив ли си тогава? 

- Вероятно ДА, защото се мъчиш, а болката е сигурен индикатор че си жив.

- Майната му!

 

Партиотично

Хората се хранят непрекъснато. Ядът във време на война, във мирно време, ядът когато са гладни и когато не са, когато излизат на среща, когато са тъжни, когато нямат какво да правят, когато имат какво да правят, но нямат желание да го свършат, ядът когато им харесва и когато не им харесва, ядът обредни и религиозни храни, храни с определено значение и символика, ядът традиционна кухня, екзотична кухня, бързи храни, сурови храни,  ядът сутрин, вечер, на обяд, през нощта и въобще по всяко време  и всичко... и  ...

В България има точно един ден в годината - 2 юни, когато във времето за хранене - точно 12 по обед /напълно планирано/, в нашата страна, се чува плача на сирените. Точно в този ден, точно по обед се почита паметта  на героите ни! Усещането  е изключително! Звукът чупи маската на ежедневните грижи. За три минути ВСИЧКИ - без да сме в храм, изпълняваме ритуал. В деня за всенародна почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България, ние се срещаме с време, когато е можело да се усети мириса на кръвта и барута, плача на бягащите, виковете на отиващите си завинаги, ритъма на войските, лекия полъх на свободата, глада и нищетата. Във времена  без държава,  тези хора със силен корен и свободен дух са отстоявали себе си и родината си. Там! Точно ТАМ - на тази земя, върху която стъпваме вески ден,  точно под това небе - тяхното небе и моето небе - в тези три минути ние се срещаме - ставаме едно. 

 Днес, точно по обяд, за три минути нашата нация НАХРАНИ душите си и дано да са сити  до следващия 2 юни точно в 12 часа.

За децата!

За  деня на децата - една изключително приятна реклама! Лично аз я харесвам много! Чак ми идва да се дегизирам  и аз :) пък и темата е свързана с любимите ми "Междузвездни войни" - ех! :)

 

За същия ден - за порасналите деца :)

В заключение пожелавам на всички деца да бъдат много щастливи! Покрай тях и ние! :)

Ръководена от въздуха

Аз съм ръководена от въздуха - моят кошмар е да започна да падам към земята - започне ли да се случва се събуждам с писък ... От тези хора съм, които когато се разхождат или отиват някъде се зазяпват в облаците, дърветата, улиците, плакатите  и въобще във всичко, което може или не  да привлече вниманието ми. Понякога си  мисля, че приличам на цяла група японски туристи, но без фотоапаратите. Впечатлявам се от всичко! 

Според някои приятели в това отношение съм като децата.

 Чак ми зазвуча и мелодия в главата ...

"Боса по асфалта вървя си,
свиркам си и нищо не търся -
просто детски навик още в мен живее."

И който ме знае как пея веднага ще помоли да спра, 

затова ще разкажа две истински случки за илюстрация.

 Преди време по път за работата ми забелязах, че някой бе изкъртил една шахта ... Опитах да намеря начин да сигнализирам за тази неизправност, но още няма /видим и невидим/ резултат ...

Философският прочит на проблема ми се видя забавен - ето как бе позициониран.

На едно много симпатично  площадче с фонтанче, дръвчета и пейки дълго време зееше не голяма дупка, която ме привличаше всеки път, когато минавах край нея. Напълно несъзнателно и неорганизирано, въпреки че знаех за дупката от метър - метър и половина, няколко пъти се опитах да падна в нея... Сега съзнателно я заобикалям. В крайна сметка, точно заради тази дупка видях, креативният дух на България в действие. Намериха се едни млади хора /вероятно ученици/, които успяха да намерят приложение за  неизправността. За да ме разберете правилно, трябва да отбележа, че точно до екс шахтата има фонтан и пейка. Преди ден открих, че младежта има невероятно съзнание. Методичните единици и опитите да се възпитава поколението в родолюбив дух и екологично възпитание все някога трябваше да дадът резултат. Е, дадоха го! Младежта бе успяла да реализира възпитание, дух и креативана мисъл, като се препичаше, като група гущери на слънце и люпеше семки /в учебно време/, но по-важното е, че не замърсяваше  площадчето със заниманието си, а със старание плюеше в зеещата дупка. В същата шахтата се изхвърляха и отпадъци от всякакво естество.

В един друг прекрасен пролетен ден пак трябваше да отида на работа. Въобще, всеки делничен ден ТРЯБВА да ходя на работа. Бях втора смяна. Времето предполагаше да поемам витамин Д направо от слънцето, а не да се забия в хладната и задушлива обстановка на работното ми място. Пътя  ми минаваше през един - два парка и няколко тихи улици, пресичаше и  две кръстовища с голямо улично движение. Трябваше да си взема салфетки от някой магазин. Не си промених  маршрута - заради едни салфетки... Реших, че ще мина през някое малко магазинче. Да, но когато наближих набелязаното гаражче установих, че точно сега го зареждат със стока. Един голям камион разперил  двете си врати, а доставчика снове от магазина в камиона и обратно, като трудолюбива мравка. Като за капак и място да се влезе в магазина не бяха оставили. В този момент трябваше да се вземе решение - да се откажа или да пробвам да се справя със ситуацията. Е, реших, че мога да се справя - няам дасе преяавам, я! Наредих се до отворената врата на камиона започнах да дебна доставчика. Успях! Намъкнах се в магазина за части от секундата, въпреки несъобразителността на персонала, въпреки съвсем малкото място и риска да се заклещя  между двете врати - аз успях! Вече можеше да си купя каквото си поискам! Това е реализация на мечтите на много жени по света - те не включват точно гаражни магазини за хранителни стоки, но усещането е сходно!!! Победител при разпродажба, покупки в неприлично скъпи магазини или това промъкване - ефекта върху тялото и душата е сходен - чувство за триумф! За съжаление ефекта на подобни емоции е твърде краткотраен  в реалното време и пространство. Вероятно невероятното чувство щеше да се задържи малко повече, ако смутения поглед на продавачката не бе съпроводен с репликата: "Това не е вход за клиенти, моля минете през другата врата".  Е, минах през другата врата, но този път емоциите не бяха като предходните - дори не ги доближиха. Купих салфетките и продължих за работа.

...

"Боса по асфалта вървя си,
свиркам си и нищо не търся -
просто детски навик още в мен живее.
Боса по асфалта минавам,
знам че няма мода такава -
просто детски навик още в мен живее."

Вън от СВЕТА НА ОСКАРИТЕ

Надявам се, че няма да  прозвучи като отрицание

на труда на хилядите хора заети 

в шоубизнеса в Америка.

м о л б а

Някъде там, където Земята и Небето се целуват, където светлината е изпита от тънка бяла мъгла- ти си там. Аз гледам напред и вървя, за да те намеря ...

Бам - бам, бам - бам ... и пак ... бам-бам ...

Чувам ударите на сърцето си - приличат ми на барабаните ударите на галера,  лутаща се в морето. Ритъма се забързва.  Усещам как кръвта ми се блъска в мен - опитва се да излезе, да  намери пролука. Страх ме е! Плаша се, че  може да се случи. Мога ли да  ти позволя да вземеш сърцето ми, а после ти да го захвърлиш? Това е жестоко! Тогава хората от сивия скучен свят ще стъпчат с грубите си крака ... бедното ми захвърлено сърце! Никой няма да може да го спаси от сивата тълпа, дори ти!

Без сърце топлата ми кръв  ще освободи водата в мен и тя ще прелее, ще се напълнят очите ми със сълзи и ще текнат като пролетни потоци, а когато и те пресъхнат  ще дойде студът. Бавно всичко в мен ще замръзне, а на мястото където днес все още имам топло и биещо сърце, тогава  ще има само голяма ледена буца.

Ще се моля всяка сутрин на Слънцето да ми даде топлината, за да разтопя леда, за да са без болка сутрините ми, за да ям, за да спя, за да мога без болка и самота да изживявам деня си. Слънцето всеки ден ще ме пита дали ще може да ми помогне. Дали ще може?

Затова те моля, ако няма да запазиш сърцето ми, ако ще го захвърляш - не ми го вземай. ... Моля те, аз още не знам как да стопя ледник, не ме превръщай в лед, не ми позволявай  да изстина  преди да съм напуснала живота. Не ми вземай сърцето - то ми е само едно.

Бам - бам, бам - бам ... Чувам ударите на сърцето. Знам какво ще стане! Страх! ... Паника!  ... Надежда! ... Сърцето ми бие като барабан на галера - ритмично и силно. Чувам плисъците на кръвта си. Шумът  вътре в мен ме подлудява. Моля те, не ми взимай сърцето, ако няма да го пазиш и ще го захвърлиш ...

Моля те!

 Аз гледам напред и вървя, към тънка бяла мъгла, където Земята и Небето се целуват, за да те намеря. Пред себе си виждам пушеците на тлеещите огньове на миналото, но огъня е измил спомена за болката, останала е само надеждата, че ще те открия и ще си го върна  ...