Парченца от лятото на 2012 г.

Лято  +  почивка - колко далечно ми звучи сега ....  все едно не го е имало никога ...

Пътувах за Германия два  преди антената на летище Бургас. Случайност бе да не се сблъскам челно с него, защото първоначално трябваше да пътувам точно тогава и точно от същото летище /по същото време!!!!/, но заради разлика от около 100 евро в цената на билета, сменях графици за отпуски и се разминах с взривовете.

Мога да твърдя, че не харесвам чартърните полети - кофти усещане е  .. .и в двете посоки ...
Едва сега разбирам защо понякога хората след кацането на самолета  пляскат - "Ура! Жив съм!"

Второто шокиращо нещо, с което започна почивката ми, беше студеното време. Заедно с полета смених температурите от 40 градуса на 10... Няма да пиша, че бях облечена неподходящо.  После ходих тук, после там , а тук-там снимах. Не навсякъде е разрешено снимането, затова основно публикувам градините от разходките на открито.

гърмящи летящи кестени

Луд умора няма! Така твърди народа. Прав е! Казвам го в Деня на народните будители - ден, в който съм свръх заспала. Толкова съм далеч от будното състояние, че до 15.30 часа имах два непредумишлени опита за пожар. И двата по сходен сценарии. 

Обичам кестени. Имах  около 1 кг. и реших да ги пека. Сложих част от кестените в един тиган на котлона и  ... съвсем скоро започнах да чувам гърмежи. Реших, че ми се причува, но гърмежите не спяха и се наложи да отида и проверя какво става. Натъкнах се на необикновена  картина - гърмящи летящи кестени. Няколко избухнаха пред мен. Готови са! Свалих ги от котлона и ги сложих в купичка с ясното намерение да ги изям.  Хапнах първия - леко суров, после и втория беше такъв. Накрая се ядосах и реших, че ще ги ям, но първо ще ги сложа да се посварят на пара. Речено - сторено. Измъкнах малка тенджерка, напълних я с вода, сложих приставката за варена на пара /от бамбук - китайска  - голяма екзотика/, метнах и "печените кестени" и се захванах с други достойни дела.

Няколко часа по-късно ... На терасата съм и бесня! Мирише ми на дим, очите ми ще изскочат, а наум "благославям" всичките си съседи и техните родителски тела. Защо всичките? - ами не съм сигурна кой е произвел пушека, дето сега ще умирише прането  ... Местя едни мокри дрехи от терасата  вътре, после другите и ме е яд - та се пукам ... НО в един миг виждам откъде излизат кълбетата дим - Ужас! Кестените!!! Зарязах прането. Влизам вътре нищо впечатляващо, но когато отворих вратата на кухнята ...нагледно видях как би изглеждало, ако си запалиш огън в стаята и затвориш  прозорците. Къде бяха кестените - не знам, защото нищо, освен пушека, не се виждаше. Добрах се до котлона и отстраних  изгорялата тенджера, кестени и бамбукова кошничка. Това що е горяло се е вместило в тенджерката и не е излязло навън, като изключим пушилката, но ...

Сега, докато пиша, съм отворила навсякъде, но гадния пушек сякаш нарочно не ще да излиза ... Крайно време е да ми се забрани да влизам в кухня - по какъвто и да е повод! 

Искам да добавя, че все пак не ги сварих, но определено ги опекох, но не можах да ги изям ...

Му - ха - ха

 

Кратък обзор и синтез на историческите факти, станали достояние на света в "Бягство към победата" 

Това го гледах днес за първи път! Не мога да не го споделя.

* 112 *

 На Деси

Позвъни се. Беше късно и никой не очаквах. Приближих се тихо до вратата, защото малко ме беше страх и надникнах през шпионката. Това беше Изненада! Изненада Емануелова я познавах от преди много години, но никога не беше идвала  в  дома ми. Тя и в града ми не беше стъпвала. А и не съм сигурна дали и бях давала точен адрес изобщо. Със сигурност ми имаше телефонния номер но ... да ми се появи от нищото ...  по никое време ....

Думичката приятелство приютява различни отношения - понякога те наистина са стойностни. Изненада ми беше /и е /добра приятелка  още от студентските години, но после не сме се виждали често. Случи се онова, което наричат "живота разделя". Въпреки, че минаха доста години тя е от хората, с който няма значение колко време не сте се виждали - те си имат собствено място. Трудно е да се обясни - сякаш времето е спряло, когато не сте се виждали и когато отново се видите - времето започва да тече отново и имате да си кажете безброй неща и да обсъдите още толкова. Няма неловко мълчание или ъъъъъ и подобни. Просто забравяш за притесненията  и си себе си.

Изненада Емануелова стоеше пред вратата на апартамента ми и се озърташе ту на ляво - ту на дясно, докато чакаше да и отворя. Само, заради изненадата  попитах "Кой е?", но не съм сигурна дали изобщо чаках отговор, а отворих широко вратата и прегърнах този мой светъл приятел. Сега имах нужда от подкрепа. Не знам как бе разбрала, но идваше точно навреме. Беше един от трудните моменти в живота ми. Вероятно ми предстояха и други, но точно сега този ме смазваше. Вярвам, че хората плачат в трудни моменти основно от страх за себе си - странна форма на егоизъм. Аз дълго време не можах да заплача, не можах да споделя .... как да го изрека, как да го приема, как да го изплача -  диагноза, която ме обрича. Сега не беше нужно  да говоря - почувствах че споделям тежкия си товар с приятел и от очите ми ливнаха сълзи. Слабост! - Не! Сила!  Когато някой ти помогне да повдигнете острите камъните в душата ти, тогава лъча на надеждата ги превръща в горещи сълзи. Сега разбрах, че ми предстоеше по-лесната част, не по-безболезнената, но определено по-лесната.

Можеше и да не да се случи така

Един крал и кралица имали едно малко съкровище - момиченце. Тя се казвала Принцеса и изпълвала света им с радост и смисъл. Минало време и Принцеса пораснала. Станала една прекрасна девойка. 

Принцеса била слабост на родителите си, на учителите си и приятелите си и те нищо не можели да и откажат /или Принцеса била много лукава + коварна - тук историята мълчи/ наистина. За хубостта  на девойката се пеели песни и приказки се разказвали във всяко кътче на кралството и отвъд него. От много места се  стичали момци, за да и искат ръката. Принцесата не харесвала никой. Тя отпращала един  след друг всички свои поклонници. Така минали много години. ... Никой не могъл да привлече вниманието на капризната Принцеса за повече от миг. 

Тогава .... Принцеса започнала да става по-стара и не толкова хубава. Поклонниците не се отказвали, но броят им значително намалял. Принцеса продължавала да си казва, че винаги ще има избор и няма нужда да бърза с избора си за цял живот. 

Тогава ... Принцеса започнала да става по-тежка и сърдита. Кралят и кралицата се притеснили, че чедото им накрая ще си остане само, но не се месели. Поклонниците значително намалели.  От една страна част от предишните обожатели вече била  женена, от друга възрастта на принцесата не позволявала вливането на нови и свежи сили в редиците на поклонниците и.

И краля, и кралицата, които носели вина за самотата на Принцеса, защото и позволявали всичко - един ден осъзнали, че трябвало да се намесят. Да омъжат Принцеса!  Това било важно начинание, затова решили да подходят новаторски към проблема. Решили да се обърнат към 1. астролог /нали са кралски особи/, 2. агенция за запознанства, а после към 3. сватбена агенция.

Речено - сторено! 

Скоро Принцеса осъмнала свързана за не най- красивия, за не най-умния, за не най-добрия, за не   най-грижовния  мъж,  НО  била  омъжена...

Дали Принцеса била щастлива? Да, била по-щастлива, а заедно с нея и краля и кралицата. Вече не и се налагало да прави съдбовен избор. Други го направили вместо нея и сега каквото и да става отговорността оставала тяхна.

Можеше и да не да се случи така, но се случи точно така.