С други думи, ако ходите в тази посока смятам, че е задължително това място да се види.
Translate
четвъртък, 24 юли 2014 г.
Дворецът на парламента
събота, 12 юли 2014 г.
образУвание
Преди време ми разказаха няколко истории, с уточнението, че са истински случки. Много от тях вече не помня, но някои от тях не забравих - вероятно, защото ми се видяха доста скандални. Сега ги разказвам в собствен стил, защото за жалост не мога да повторя оригиналните разказвачи.
Всички ученици в страната учат еднакъв учебен план без значение какъв е майчиния им език. Историите се развиват в едно училище с голям брой деца, за които българския език е втори език.
***
След като учениците от 1-ви клас са взели буквите и са на преговорен урок учителката пише "О" на дъската и пита:
- Иване, коя буква написах на дъската?
Иван става и отговаря:
- "О", госпожо. - и сяда.
Госпожата отново пише буква - този път "С" и пита:
- Асане, коя буква написах на дъската?
Асан става, замисля се и отговаря:
- Амен, амен "О" !
***
Действието се развива някъде след 5 клас. Учителката пише задачи на дъската, а учениците ги преписват. Към края на часа един от учениците вдига ръка и учителката му дава думата:
- Госпожо, имате грешка!- и посочва задачите на дъската.
- Къде? - озадачено започва да търси грешката учителката.
- Там! - посочва една от задачите с Х, У и Z- не се пише със Z, а с Й.
В един клас учителката се кара на калпазаните, а след това минава към урока:
- Ученици, кой е написал "Аз съм българче"? - после посочва ученик от класа, който спада към калпазаните.
- Не съм аз, госпожо! Наистина не съм аз! - с оправдателен тон подема детето.
- Госпожо, имате грешка!- и посочва задачите на дъската.
- Къде? - озадачено започва да търси грешката учителката.
- Там! - посочва една от задачите с Х, У и Z- не се пише със Z, а с Й.
***
- Ученици, кой е написал "Аз съм българче"? - после посочва ученик от класа, който спада към калпазаните.
- Не съм аз, госпожо! Наистина не съм аз! - с оправдателен тон подема детето.
. . .
сряда, 9 юли 2014 г.
Х, У и Z в едно пространство с мен.
Нещо объркано
Мисля, следователно съществувам. А, дали мисля?
Съществувам ли?
...
Заключението:
Вероятно никога няма да стана богата! Никакви шансове да се задържат пари при мен и да останат трайно.
Причината:
Нямам желание да отнема парите на някой друг, за да са мои. По-точно имам други желания - да дам от моите на тези, които нямат.
Един объркан пример:
Ясно осъзнавам, че парите са определено количество - примерно 100 и аз имам 20 % от тях./Тук се изсилх яко!/ Освен мен 20 % има Х; 50 % - У и 10 % са в Z. Но на Z, Х и У не им стигат и аз съм склонна да им дам от моите 20 %. Затова няма да стана богата, дори да спечеля от тотото. Ако бях склонна да ограбя Х, У и Z и да събера всички пари - тогава щях да съм богата, но нямаше да съм аз.
Считам, че трябва да се извиня на близките и на всички, които обичам, че не мога да им дам повече, а ми се иска. Боже, как ми се иска всичко да е по-лесно,но не мога да съм Х, У или Z.
В 3D света ми, парите са универсален измерител. И толкова! Всеки си знае какво си е замервал, за да си купи яхта... Не мога да ги мисля тези неща, защото не искам да се натоварвам с българските аксиоми.
На грешната земя разбрах, че важните неща в живота са еднакви на всички езици за всички хора. /Правилните и грешните също./Натъртвам на ХОРА, защото трябва да си човек, за да можеш да разбираш болката и радостите на другите.
Преди няколко дни в опита си да защитя змиите/към които не питая топли чувства - чисто принципно/ обяснявах на едно дете, че те - животните не са принципно лоши - и змиите също.
Да, не са лоши, не прецакват планетата напълно осъзнато, не убиват за кеф - или греша? Не се сещам за някой друг вид, освен Homo sapiens, който да ходи на сафари - където и да е... за да убива за спорта ... да хвърля ядрени отпадъци /които могат да надживеят вида ни/ на дъното на моретата, да убива всичко живо до което се докопа и не щеш ли да "украсява" стените си с трупните останки на т. нар. "препарирани" животни. Има нещо сбъркано,а ...
Ако приемем, че Х, У и Z са успели да се оперират от човечност и след това са се превърнали в най-страшният хищник на планетата- мога ли да ги разбера?
Не съм като Х, У и Z, които когато гледат бедствия по телевизията, цъкат с език и умело пресмятат дали ще ги заподозрат, че те са ги причинили ... или обмислят как да изкарат още пари от тях.
Някак си ме радва мисълта, че не са се свързали с извънземни /в случай, че ги има/, защото не се знае какво Х, У и Z биха измислили с цел печалба. На мен ми липсва въображение, но те като нищо ще обявят за продан планетата, пръстта и водата, хората и животните, ако можеха да продават гравитацията и нея щяха да пакетират и продават - е, как защо - печалба...
Те и до Луната няма как да стигнат /няма и какво да правят там/, но я парцелираха ... заради печалба ...и я продават ... с какво право ... Печалба- универсален отговор за всеки въпрос! Мислех си ... има и други планети, може да не ми липсва предприемачиески дух - ще продавам парцели на Марс, ама мой ли е да го продавам!!!
Дали Х, У и Z могат да промиват мозъци?
Дали Х, У и Z могат да промиват мозъци?
събота, 5 юли 2014 г.
Дракон на баланса
- Имам тайна, която сега ще ти разкрия. Само по-тихо, за да не ни чуе някой! От както се помня в мен има сила. Като дете мислех, че всеки я има, но после ми стана ясно, че другите я нямат. Когато пораснах силата се промени - стана ясна, крайна и чиста. Вече не е постоянно с мен, но когато някой засегне принципите ми, тя се събужда като диво и митично същество, надживяло ери и цивилизации. Дракона ме изгаря до кости и ми отнема съществуването, забравя човешките неща и се вкопчва в истината, толкова отчаяно сякаш живота на цялата планета зависи от това. Всичко се случва на всяка цена. Тогава дори на пътя на справедливостта да стоят приятелства, връзки роднински или любовни, планини от власт и интереси те ще се превърнат в прах по нозете на чудовището ми. То минава през огън и жар без да усети болка, защото за него има само една истинска рана - поругаването на истината и справедливостта.
- Звучиш патетично. Мисля, че не може да се сравняваш с митично чудовище. Не може да има такова нещо в човек!
- Повярвай ми - не си измислям! Отчаяно се държи моето чудовище, моя справедлив Дракон на баланса, но иначе не би оцелял и за миг. Той минава през всичко и всички без да
има последствия, защото за него край на съществуването му е липсата на
истина и справедливост. Лъжата за него е смъртоносна болест, която само да го доближи и го разболява завинаги - той заспива. Първо се уморява, после задрямва, а накрая остава без сили и заспива. Знаеш ли, че според него така са загинали драконите у другите хора? Моя дракон знае и се бори до край срещу съня на безразличието. Страх го е да не заспи, като останалите. Сега ми е чудно - загина ли твоя дракон или го приспа завинаги с лъжи?
- ...
сряда, 2 юли 2014 г.
Шефът ти
Шефът ти напълно изгубил духа на деловия тон и е решил, че може да ти вика на работното място по служебни и не служебни теми.
Сценариите в отговор на това поведение:
_____________________________________
1. Ти си съгласен с него и не предприемаш нищо, а само мълчаливо и виновно гледаш пода. Просто не си конфликтна личност и не можеш да се караш и да спориш - под достойнството ти е. И защото си малко горделив скриваш случилото се и не споделяш с никой. Шефът пак ще ти вика в бъдеще.
2. Ти не си съгласен с него, но мълчаливо гледаш пода. После фучиш пред колегите, оплакваш се гръмко, но продължаваш да не отстояваш себе си в критична ситуация.
3. Ти не си съгласен с него, защитаваш се яростно. Показваш, че си личност, но часове по-късно "личност" се трансформира в неприятното: "безработна личност".
4. Ти не си съгласен с него, защитаваш се и повече никой не ти крещи. Колегите те питат как си справил, но ти тактично избягваш да им разкриеш, че владееш виртуозно хипноза и си близък роднина на шефа на твоя шеф.
Умозаключението за днес:
Ако шефът /или някой друг/ ти си изтърва нервите върху теб, ако ти не можеш да се защитиш... то тогава заслужаваш всеки крясък и неправилно поведение без право да се оплакваш. Ако си смениш работата и пак ти се намери някой кресльо ... Я!
Тук нещо ми е познато ... Кой беше виновен?
Свободата и правата трябва да се отстояват всеки миг и с всяко поемане на дъх, но често забравяме за това и избираме лесни пътища, правим компромиси и сме недоволни от резултата.
И кой ни е крив?
неделя, 29 юни 2014 г.
Излитане: 10,9,8,7,6,5,4,3,2,1
Висока скорост, облаци и усещане, че ще стигнеш до Бог!
Внимание излитаме!
Минаваме през облаци от памук - много са красиви!
Летим над планините, но колко сами сме тук. Красиво е дори без други самолети ...
От прозореца надничат изумителни гледки и дразнят сетивата - водоеми, килими от пъстри ниви, пътища, обрамчващи хабитата на човека. Градовете, въобще населените места, се различават много според страната. Планините - тук разбрах какво е значението на географията, по -скоро мащаба и обема изпълниха съзнанието ми като релефна карта, но някак по-хубаво. Реките ми приличат на застинали змии, чиито люспи проблясват погалени от слънчевите лъчи. Знам, че има над 200 вида облаци, а аз различавам само три. На това отгоре ми изглеждат някак вкусни. Знам, че са само пара, но ...
Скоростта е висока, но усещането, че неподвижно висим във въздуха не ме напуска през цялото време. Всичко си има обяснение - сухо и научно, но извън него остава магията на пътуването. Като всяка магия и тази не винаги е хубава, но със сигурност вълшебството на пътешествието трогва сърцето на пътешественика и го кара да звъни като тънък лист под дъждовни капки.
сряда, 25 юни 2014 г.
Ами ако ...
Ако се вярва на пресата, то 80 часа годишно всеки от нас чака за нещо.
***
Пълен хаос! Веднага ми става ясно, че крещящо липсват правила. Преувеличавам, разбира се! От кабинета се измъква доволен човек, грабва набързо - без да се оглежда, багажа си и със светнал поглед се измъква от безбрежното пространство на чакалнята. Резултата е очевиден - по-нахалният си тръгва със задоволство изписано на лицето. И това, само защото е успял да изпревари 5-10 човека. Последните гледат нахалника с прикрито съжаление и щипка високомерие под надслова "Над тези неща съм!". Не, не го убиват с "камъните" на недоволсто си, че ги е прередил, а го оставят да си тръгне с усмивка подмустак. Какво голямо равнодушие!
Кокошката или яйцето - кое е първото? А, кой създаде хаоса - нахалния или овчедушните? Ситуацията ми напомня на някаква тайнствена конспирация, при която един го играе дребен тарикат, а другите са в потрес, да не излязат лоши, се натискат с цялата си тежест на пейките в чакалнята. И се почва едно чакане. Чакането в България е демонстрация на бъговете в народопсихологията ни.
Ами ако в този момент това, че са те прередили /или си прередил/ завърши с край! Под край визирам "смърт". Как ли? Ами ако един от овчедушните на опашката, няма да може да влезе в болница на същия ден, защото ще закъснее в резултат от чакането. На следващи ден ще го приеме друг екип и те ще го оперират. Ще се окажат по-добри от планираното и ще го спасят. ... И какво се оказва - нахалника спасява животи! Да, ама не - баланса е нарушен и някой трябва да си плати. Късата клечка вече по право се пада на нахалника, защото той промени баланса ...
Ами ако ти е писано да свършиш само едно нещо в живота си и то е в края на опашката. Пак ли ще бързаш и ще пререждаш?
Ами ако ти можеш да изпревариш някого на опашка, ще го направиш ли?
събота, 21 юни 2014 г.
вишни
- Сигурно има специален уред за вадене на костилки - подхващам аз.
- Сигурно има, вероятно и за семките на малините има- подхилва се майка ми.
-А, на малините семките няма да вадя! - Влизам в тона й.
Смеем се. Хубаво е да имаш майка!
Смеем се. Хубаво е да имаш майка!
Абонамент за:
Коментари (Atom)