Workshop - Четвъртата власт

Петък е  /почивен ден/ и съм вкъщи, избирам да гледам БНТ - Българската национална телевизия.

Предаването, на което посвещавам времето си е ориентирано към културата и е направено добре, за да успее да ме задържи пред екрана. След един репортаж  изпадам в нямо недоумение.

БНТ разказва на зрителите за ученици, които са ходили на обмен в Кралство Нидерландия, но репортерката обявява, че са били в Холандия. Това го преглътнах стоически! Може наистина да са били в област Холандия -част от Кралство Нидерландия. Говори за работилниците по обмена и ги нарича с хубавата българска дума "Workshop".  

Тук идва ред на нямото недоумение ... и след няколко мига ме полазва мисълта, че може да вземем да сменим езика на цялата страна от български на английски, за да няма недоразумения или умствени преливания - наводнения. НО ... в следващия миг ме озарява пречката, препънала многото и велики умове на съвременността да направят точно това "велико дело". Ако всички говорят на английски език, какво ще правят малцинствата и как ще им организират новините  на майчин език ... 

ами изборите после  ?   ?   ?

20% откровение

Дали  20% от хората са се сблъсквали с подобен проблем поне веднъж в живота си ...

Е, решаването му е, както ще се убедите сами, строго индивидуално и зависи от пол, възраст интелект и т.н.

 

1. Мисля, че съм щастлива! ... Колко ли време ще си мисля така?... До следващия запек, може би? Свежа тоалетна мисъл! И свежа, и тоалетна и мисъл - никой не може да го оспори.

***

2. Мисля, че съм щастлива! ... Колко ли време ще си мисля така?... До първата мускулна треска с новите ми спортни принадлежности, може би? Свежа спортна мисъл! И свежа, и спортна и мисъл - никой не може да го оспори. Това щастие се "роди" в резултат от решаване  на проблем, възникнал  в пряка връзка с т. 1 и вземането на превантивни мерки срещу гореизложения проблем и под надслов: "Движението е здраве!"

***

3. Мисля, че съм щастлива! ... Колко ли време ще си мисля така?... До обявяването ми в неплатежоспособност към края на месеца, може би? Свежа финансова мисъл! И свежа, и финансова и мисъл - никой не може да го оспори. Това щастие се "роди" покрай решаване  на проблем, възникнал заради т. 2. 
Предвид обстоятелствата за свое оправдание държа да отбележа, че съчетаването на  проблеми по т. 1, т.2 и т. 3  и в контекста на консуматорското общество, магарията ми доби нездрав размер. Еуфорията от щастието на "шопинг терапията" обещаваше дръзко да разреши  всички проблеми, засегнати в т. 1, но в същото време благодарение на нея на бял свят се появиха т.2, а съвсем малко по-късно и т.3. С това решаването на проблема по т.1 бе обречен на провал. Тази нездрава мисъл ме порази, веднага след пълното осъзнаване на размера на финансовите щети по т.2 и диаметрално промени очакваните последици за баланса на здравето. Тук се има предвид, че в състояние на стрес, а такъв се очакваше в края на финансовия отчетен период, организма не функционира достатъчно добре, за да се оправдаят всички действия по т.3 и т.2.   

***

Считам, че пълнотата от мисли и изблици от свежест и щастие ще загуби значително, ако не отбележа, че интернет пространството често се лансира идеята, че мъжете мислят само за едно нещо, а жените за много едновременно. В този ход на мисли считам че, ако бях от "силния пол" вероятно щях да си купя един пакет Английска сол и нямаше да се налага да мисля в толкова много направления. Допускам, че можеше и да не ми се налага да си купувам всичките спортни джаджи, защото всички себеуважаващи се мъже си имат.

_____________________________________

"Дори и леността на дебелото му черво не се отличаваше с нищо особено." 

Никой не може да го оспори. :Р

Дали някой ми е обърнал внимание

Днес отново  дадох фира.  Нямам идея как да опиша собственото си разочарование от лично моите  дела, извършени с пълно и ясно съзнание, че са погрешни. Логиката и трезвата мисъл ме напуснаха внезапно, като държа да отбележа, че същото не може да се каже за тежкия емоционален аутизъм,  с който се глася да оправдая деянията си. Дадох фира - неопровержим факт, който въпреки че е непредсказуем, като изригване на вулкан, също като него даде индикация за  опасност от изригване още преди няколко дни. Индикация, която пренебрегнах и в това се крие по-голямата част от идиотията ми, а можеше да подходя и по друг начин. Толкова  филми за върколаци по пълнолуние и ни една оригинална мисъл за превенция да не ме споходи! Вериги?! ... Подземия?! ... Поне да бях си изключила интернета, че резила да не се разпространи като рядка силно заразна инфекция  и да се ограничи на по-скромна територия. Не! И това го прескочих и бясно се пльоснах като  ядосан  мутирал върколак в двора на английската кралица. С дързък апломб влязох в полезрението на цялата социална мрежа. Дали някой ми е обърнал внимание?... Не! Никой! 

 _________________________________________________________

Дали наистина да не пренебрегнем съществуването си? ;)

 

Всеки човек оставя диря

Всеки човек оставя диря с действията си.

Вървя към работа в хладното есенно време и ме спохождат разни мисли. Есента мирише на мокро и гнило и е толкова свежа и пъстра, но не го забелязвам. Мисля си за работа  и за едни непринтирани документи. Вече е късно - трябваше да ги извадя  вкъщи, но пък принтера ми оставя следа. Като в книга на А. К .Дойл, Шерлок ще ме хване с такъв принтер. Друга мисъл изблъсква първата. Не, няма защото днес има много скенери, копирни машини и програми за коригиране на текст и изображение. Много ще му е трудно на Шерлок, защото освен наблюдателен химик трябва да е и компютърен специалист. Хаха измъкнах се на път за работа!

Есен е, а в лятната ми душа има много дири и една попада неволно в полезрението ми - уж случайно ...   "Как си?" се питам и даже не знам дали ще ми се даде хабер. Напоследък времето е някак мъгливо и силно заразно с  изгубени носталгични мечти. Октомври е! Жива съм! Надявам се, че ми стига!

Стогодишно велпапе

Беше преди 100 години - затова не помня подробностите, само основното, но  и това стига, нали?

 На работа - представях информация на пълна с хора зала. Телефон!!! Звъни и не спира, а след няколко мига разбирам, че съм забравила да изключа своя и вече всички са наясно с пропуска ми. Ще спре да звъни! Моля се да спре да звъни, но не спира.  Точно в средата на изложението!!! Няма да вдигна - ще вдигна, ами ако е спешно !!! Вероятно е спешно, защото никой не ми звъни в работно време, АКО НЕ Е !!!  Извинявам се и заставам крачка встрани от центъра на залата. Блуждаещи погледи ме следят, а ушите на хората  напрегнато ме слушат.  Любопитството им допълнително ме  изнервя, но вдигам телефона и звуча уверено...  Звуча уверено само за миг... Непознат плътен мъжки глас без заобиколки ми постави ребром въпроса: 

- Къде да карам велпапето? 

- ЪЪЪЪЪЪ ..... Ало? - Какво По дяволите е "велпапе"???!!!! Ама като не мога да питам! Нова серия нечленоразделни звуци. Професионалния ми авторитет си замина при Увереността ми на на далечно пътешествие от което скоро няма да се върнат! В залата вече никой не се прикрива, че ме зяпа и слуша. Нещо повече! Виждам в очите на част от хората  притеснение и готовност да ми помогнат. Вероятно страшни сценарии се разиграват във въображението им, защото иначе не мога да си обясня погледите, но предвид моите опити да говоря и да не говоря едновременно вероятно всичко си е в рамките на нормалното. 

-Алоо, къде да карам велпапето?-Кънти тоя ми ти глас. Глас непознат, но чутовен! /Поне в оня миг/   Натискам с всички сили слушалката към ухото си  и смачквам някакви думи, че имало грешка и затварям. 

Затварям, но звъни отново и пак за велпапето. Казват, че ако сбъркаш веднъж било грешка, а ако повториш грешката било навик ... Аз май имам навик да греша, а да грешиш не е самотно занимание. В този миг разбрах, че Срам е моето име, но освен мен публиката ми също бе наясно с това!

Всъщност исках да разкажа за друг телефонен случай, та да възпея новите технологии в по-съвременния им вариант. Въобще не иде реч за някакъв си прост телефонен разговор, а за  корифея на съвременното общуване - съобщения през Интернет, получени на телефона. С други  думи програма за GSM, с която можеш да говориш и разменяш файлове и съобщения. 

В един най-обикновен работен дъждовен ден. Стоя пред компютъра и нервно тракам по клавишите, защото имам срокове да спазвам, а те накъсяват с невероятна скорост. Всички ги тресе петъчното  настроение и  колеги, и приятели - без мен. Сигурно затова телефона ми често получава по някое друго забавно ваканционно съобщение. Тряс! Непознат номер :

"Видях, че имаш публикация във Фейсбук, но нямах Интернет.Кажи колко са парите и ще ти пратя Вальо." Бум! Грешка на номера беше вмъкнала в деня ми информация, която ме разсея, а заради любопитството ми въпросите плуваха бързо из главата ми, състезавайки се с хиляди сценарии и предположения. Писахме си няколко съобщения и накрая стана ясно, че не съм компютърния техник, за който са ме взели първоначално. Въпреки загубеното време и безкрайното бързане, последвало след този случай мисля, че грешките са полезни и трябва да се случват, защото разчупват ежедневните пътища по които вървим - пътища без изненади. Нямам идея колко разговора съм провела по телефона или колко съобщения съм писала и прочела - много са, но грешките определено ги помня. 

Вън е свеж дъждовен ден, напомня ми за октомври.  

Дворецът на парламента

Преди време се  разходих из Букурещ и най-ярък спомен ми остави Дворецът на парламента.  Обиколката започна с историята за трима туристи, които се отклонили от маршрута и се  загубили - търсили три дни. Иначе се влиза като на летище и всичко е заградено, за да няма изгубени. Дворецът на парламента е многофункционална сграда, в която се съдържат и двете камари на Румънския парламент.  Отворено е за туристи, но снимането на залите е със специален режим.Според книгата на Гинес дворецът е най – голямата цивилна административна сграда в света, най – скъпата и най – тежката административна сграда. Той е конструиран и почти завършен по време на режима на Чаушеско. Николае Чаушеско го кръщава къщата на републиката, но много румънци го наричат къщата на народа. Много красив или поне много пищен отвътре. Отвън е гигантски. Направих опит да го снимам, но само на клип може да се обхване цялата сграда. 

С други думи, ако ходите в тази посока смятам, че е задължително това място да се види.

образУвание

Преди време ми разказаха няколко истории,  с уточнението, че са истински случки. Много от тях вече не помня, но някои от тях не забравих - вероятно, защото ми се видяха доста скандални. Сега ги разказвам в собствен стил, защото за жалост не мога да повторя оригиналните разказвачи.

Всички ученици в страната учат еднакъв учебен план без значение какъв е майчиния им език. Историите се развиват в едно училище с голям брой деца, за които българския език е втори език.

  ***

След като учениците от 1-ви клас са взели буквите и са на преговорен урок учителката пише "О" на дъската и пита:

- Иване, коя буква написах на дъската?

Иван става и отговаря:

- "О",  госпожо. - и сяда.

Госпожата отново пише буква - този път "С" и пита:

- Асане, коя буква написах на дъската?

Асан става, замисля се и отговаря:

- Амен, амен "О" ! 

***

Действието се развива някъде след 5 клас. Учителката пише задачи на дъската, а учениците ги преписват. Към края на часа един от учениците вдига ръка  и учителката му дава думата:
- Госпожо, имате грешка!- и посочва задачите на дъската.
- Къде? - озадачено започва да търси грешката  учителката.
- Там! - посочва една от задачите с Х, У и Z- не се пише със Z, а с Й.
 

***

В един клас учителката се кара на калпазаните, а след това минава към урока:
- Ученици, кой е написал "Аз съм българче"? - после посочва ученик от класа, който спада към калпазаните.
- Не съм аз, госпожо! Наистина не съм аз! - с оправдателен тон подема детето.

. . .

 

Х, У и Z в едно пространство с мен.

 Нещо объркано

Мисля, следователно съществувам. А, дали мисля? 
Съществувам ли?
...

Заключението: 

Вероятно никога няма да стана богата! Никакви шансове да се задържат пари при мен и да останат трайно.

Причината:

Нямам желание да отнема парите на някой друг, за да са мои. По-точно имам други желания - да дам от моите на тези, които нямат.   

Един объркан пример:

Ясно осъзнавам, че парите са определено количество - примерно 100 и аз имам 20 %  от тях./Тук се изсилх яко!/ Освен мен 20 % има Х; 50 %  - У и 10 % са в Z. Но на Z, Х и У не им стигат и аз съм склонна да им дам от моите 20 %. Затова няма да стана богата, дори да спечеля от тотото. Ако бях склонна да ограбя Х, У и Z и да събера всички пари - тогава щях да съм богата, но нямаше да съм аз.

Считам, че трябва да се извиня на близките и на всички, които обичам, че не мога да им дам повече, а ми се иска. Боже, как ми се иска всичко да е по-лесно,но не мога да съм Х, У или Z. 

В 3D света ми, парите са универсален измерител. И толкова!  Всеки си знае какво си е замервал, за да си купи яхта...  Не мога да ги мисля тези неща, защото не искам да се натоварвам с българските аксиоми. 

На грешната земя разбрах, че важните неща в живота са еднакви на всички езици за всички хора. /Правилните и грешните също./Натъртвам на ХОРА, защото трябва да си човек, за да можеш да разбираш болката и радостите на другите.  

Преди няколко дни в опита си да защитя змиите/към които не питая топли чувства - чисто принципно/ обяснявах на едно дете, че те - животните не са принципно лоши - и змиите също.

Да, не са лоши, не прецакват планетата напълно осъзнато, не убиват за кеф - или греша? Не се сещам за някой друг вид, освен  Homo sapiens, който да ходи на сафари - където и да е...  за да убива за спорта ... да хвърля ядрени отпадъци /които могат да надживеят вида ни/ на дъното на моретата, да убива всичко живо до което се докопа и не щеш ли да "украсява" стените си с трупните останки на т. нар. "препарирани" животни.    Има нещо сбъркано,а ...

Ако приемем, че Х, У и Z са успели да се оперират от човечност и след това са се превърнали в най-страшният хищник на планетата- мога ли да ги разбера?

Не съм като Х, У и Z, които когато гледат бедствия по телевизията, цъкат с език и умело пресмятат дали ще ги заподозрат, че те са ги причинили ... или обмислят как да изкарат още пари от тях.

 Някак си ме радва мисълта, че не са се свързали с извънземни /в случай, че ги има/, защото не се знае какво Х, У и Z биха измислили с цел печалба. На мен ми липсва въображение, но те като нищо ще обявят за продан планетата, пръстта и водата, хората и животните, ако можеха да продават гравитацията и нея щяха да пакетират и продават - е, как защо - печалба...

Те и до Луната няма как да стигнат /няма и какво да правят там/, но я парцелираха ... заради печалба ...и я продават ... с какво право ... Печалба- универсален отговор за всеки въпрос! Мислех си ... има и други планети, може да не ми липсва предприемачиески дух - ще продавам парцели на Марс, ама мой ли е да го продавам!!!
Дали Х, У и Z могат да промиват мозъци?

Causa perduta

 

Оказа се, 

че имам дълъг списък с неща, 

за които продължавам се държа 

без да има смисъл.